Все пак традицията на писмата в бутилка не е толкова отживяла и това се доказва от германския художник и мечтател Йоахим Рьомер /Joachim Roemer/. Той обикаля по бреговете на различни плажове и водни басейни, търсейки точно такива писма. Изненадващо е колко много е успял да събере, а неговата неповторима колекция се трупа през годините. През 2015 г. той показва 1000 броя от тези съкровени бутилки в експозиция, уникална като идея, смисъл и лично настроение. Авторът разказва, че чете абсолютно всички послания, които намира, а след това внимателно ги прибира обратно така, както са били поставени от изпращача. С времето той е научил невероятни истории за щастие, мъка, съкрушени съдби, надежда, радост, любов, скрити в писма, бележки или дори фишове от тото. Станал е част от несбъднати (а може би сбъднати) мечти, пожелания, тайни и какво ли още не.
Идеята да си пожелаеш нещо или да изплачеш мъката си в лист хартия, а после да оставиш морето спокойно да го отнесе е романтична и позабравена, но не и лишена от смисъл, дори в наши дни. Мисълта, че някой, някога, някъде може да намери тази бутилка и да стане съпричастен към твоята мъка или щастие е вдъхновяваща, поне за тези, които имат какво да кажат на света. А какъв по-добър начин да кажеш нещо на непознат от другия край на света от този. Да, непознатият може и никога да не го намери, но надеждата остава. Надеждата за споделеност, общуване по-силно и лично от това в социалните мрежи...
Източници:
.jpg)
