Здравейте отново и през 2015-та година! Надявам се, че преяждането и препиването не са помрачили празничното настроение дори и след почивните дни. Надявам се, че и през новата година ще има хора, организации и събития, които да ни доказват, че изкуството е живо, въпреки болната икономика, лошото здраве и трудните човешки взаимоотношения. Като стана въпрос за взаимоотношения замисляли сте се как общуват другите същества - не само човешките? Животни, растения, дори камъни, ами предметите? Може би ще сметнете за измислица това, че и предметите могат да общуват. От биологична гледна точка е така - масата не може да общува със стола и обратно, защото те не са живи същества, но какво ни интересува биологията, след като е важно изкуството. А то си има друга гледна точка.
Предполагам всички си спомнят приказките "Пинокио", "Цветята на малката Ида", "Оловният войник", а може би и анимацията "Играта на играчките". Там основните герои са оживели играчки и така стигаме до нашата тема - куклите и техния собствен живот. Ако на възрастните им се струва трудно да повярват, че те имат такъв, то на децата им е значително по-лесно да повярват в това, защото нямат предразсъдъците на своите родители. Достатъчно е да бъдат въвлечени в магическата вихрушка на някой приказен сюжет, разказан с помощта на кукли. Къде може да се случи това? Естествено в Кукления театър. Тъй като доста рядко ще срещнете родители, които разиграват на децата си театрални постановки вкъщи, а и там изпълнението едва ли е толкова добро, куклените театри остават единствените места за такова събитие. Когато бях много малка децата редовно се водеха на куклен театър, но тогава нямаше толкова много други забавления като интерактивни играчки, компютри, таблети и т.н. Впоследствие технологиите започнаха да изместват традиционните и ВЪЗПИТАТЕЛНИ начини за забавление и прекарване на свободното време и децата останаха в плен на телевизора и компютъра. Това понякога има своите предимства, но рязко ги отдалечи от вълшебния свят на дървените и парцалените кукли на конци, в които се криеше /и продължава да се крие/ нещо необикновено. Може би ръцете на майсторите, които са ги правели са влагали нещо повече от това, което сега се влага в една компютърна игра? Със сигурност е било така и продължава да е така, защото все още има хора, които се занимават с изработването на такива приказни герои и поддържат магията жива.
За щастие във Варна има Куклен театър, с който не всеки град може да се похвали, а освен него има и Музей на куклите, който се намира в същата сграда. Театърът е създаден през 1952 г., а от април 2008 г. е база на сдружението с нестопанска цел "Асоциация за куклотерапия". Така се популяризира и подпомага лечебно-възпитателния процес на играта с кукли, а един от сътрудниците е Международната асоциация "Кукли и терапия". Музеят е разкрит сравнително късно, през 1985 г., той е малък, сгушен в задната част на сградата, но пък е единствен на Балканите и един от малкото в Европа. В него са представени около 130 театрални кукли и елементи от декори от 24 емблематични спектакли на театъра, играни от създаването му до 2002 г. По време на празненстватав края на декември, организирани от "Задруга Коледа" имах възможността да посетя музея, който отдавна исках да видя. В рамките на два следобеда, там имаше детска работилничка за изработване на кукли и картички, като входа беше с благотворителна цел. Отново се върнах години назад в миналото и усетих, макар и за кратко вълшебството на старите кукли. Наистина е хубава и разумна идея да се даде втори живот на куклите, които вече не се използват в постановките. Вместо да се трупат в някой килер или таван, където ще са непотребни и забравени, в музея те имат своето собствено място. Там могат да стоят гордо и със самочувствие, осветени от ярките прожектори все едно отново са на сцената. Деца, родители и ценители могат да ги разглеждат, да трупат емоции и вдъхновение, а и да научат по нещо за тяхната история. Могат и да се потопят в някоя от приказките и да забравят за реалността... Защо не, може да има терапевтичен ефект и за възрастните?
Източник: http://www.vnpuppet.com/za-teatura
Снимки: личен архив
.jpg)
